| Статистика |
 |
|
В категории материалов: 1
Показано материалов: 1-1 |
|
Сортировать по:
Дате ·
Названию ·
Рейтингу ·
Комментариям ·
Просмотрам
Arlekino
Върви каручката на стария Буо,
от град на град се нижат тъжни дни.
Каручката със скъсано платно
и куклите Мели и Арлекин.
Арлекино беше дървено човече,
в малкия театър на стария Буо.
Смееше са много публиката вечер
на издяланата кукла от дърво.
Арлекино, Арлекино!
Арлекино без сърце!
Колко радости не знае дървеното ти лице!
В театъра на стария Буо,
играеше принцесата Мели.
През старото окъсано платно
се вглеждаше във нея Арлекин.
Арлекино гледа, всяка вечер плахо,
стария Буо със молещи очи.
Той едно сърце, в него да издяла,
за да може да се влюби във Мели.
Арлекино, Арлекино!
Арлекино без сърце!
Колко радости не знае дървеното ти лице.
Затрогнат от молбите му Буо,
веднъж го взе във своите ръце.
И в първото безчувствено дърво
с длето издяла мъничко сърце.
Арлекин обикна куклата Мели
и в любов безкрайна нежно засия.
Той игра тъй както никога преди,
но пламнал цял от обич изгоря.
Арлекино, Арлекино!
Ти от обич изгоря,
таз последна твоя роля публиката не разбра.
Върви каручката на стария Буо,
останал сам със куклата Мели.
Над малко шепа пепел от дърво
той плачеше за своя Арлекин.
Арлекино, Арлекино!
Ти от обич изгоря,
таз последна твоя роля публиката не разбра.Арлекино
Идет вагончик старого Буо
с города в город текут грустние дни.
Вагончик старий, со рваний холст
и кукли Мелли и Арлекин.
Арлекио бил деревяний человечик
в маленьлий театр старого Буо.
Вечером смеялись зрители безспирно
маленькой деревянной куколкой.
Арлекино,Арлекино!
Арлекино без серда!
Сколько радостей не знает
деревянное твое лицо...
В театре старого Буо
играла и принцеса Мелли.
Сквозь старий порваний холст
смотрел на нее Арлекин.
Арлекин смотрел робко каждий вечер старого Буо просящими глазами
Чтоб сделать для него маленькое сердечко,
чтоб мог влюбиться в Мелли.
Арлекино,Арлекино!
Арлекино без серда!
Сколько радостей не знает
деревянное твое лицо...
Тронут от его призивьй Буо
однаждий взял его в руках своих.
И в маленьком безчувственом деревце
он сделал с долотом маленькое сердечко.
Арлекин полюбил куклу Мелли
и в бесконечной любви засветил мягко.
Он играл так же, как никогда,
но полный любви, пылающий сгорел.
Арлекино,Арлекино!
Арлекино без серда!
Сколько радостей не знает
деревянное твое лицо...
Идет вагончик старого Буо
остался он один с куколкой Мелли.
За небольшую горстьи древесной золы
Он плакал за своего Арлекина.
Арлекино, Арлекино!
Тий сгорел с любви,
Етой твоей последной роли
никто не понял...
|
|
|
